вторник, 22 септември 2009 г.

неделя, 20 септември 2009 г.

20 Септември 2009 г.

Някои нови придобивки:





... и някои нови загуби. В Casa Ru и мишките обичат Джани Родари.

Нещо малко за утеха: :)


Тунелът

Вътре в тунела

е нощ и мрак,

но нощта е във него

така кратка все пак,

че преди, изненадан,

да кажеш „Ах!“

и преди да те хване

от тъмното страх,

тя вече е свършила

и отново е ден,

и се виждат две крави

и хълмът зелен.


Котката Зима

Отде е пристигнала точно, не зная,

и отде толкоз ласкавост взима,

но, виж по стъклата на класната стая

как търка гърба си Котката Зима.

Облачно-сива,

сънно-красива,

опашка от пушек към небето извива,

кълбо от мъгли ту търкаля, ту гали

над бели площади и бели квартали

и по къщите лази със мекички лапи,

сякаш преглежда домашни долапи,

и ме кани навънка… — Не, не, не съм глух,

госпожо-учителко, признавам, не чух

какво казахте точно, но тази Котана,

сякаш са мишки, всички мисли ми хвана

и ги понесе далеч от граматиката,

от географията и от математиката,

към пързалки, шейнички,

елени, елхички…

Котката Зима, тя ме разсея —

затуй напишете забележка на нея!


Нашата крава

Нашата крава е синя.

Казва се Антоанета.

Тя често се вози в трамвая,

без да си дупчи билета,

има рога и опашка,

обича стафидки и сладко,

и утре ще бъде утеха

за своите мама и татко…

Знам, че това са измислици,

но темата беше такава,

а не знаех какво да напиша,

понеже си нямаме крава.


вторник, 8 септември 2009 г.