понеделник, 28 септември 2009 г.
вторник, 22 септември 2009 г.
неделя, 20 септември 2009 г.
20 Септември 2009 г.
... и някои нови загуби. В Casa Ru и мишките обичат Джани Родари.
Нещо малко за утеха: :)
Тунелът
Вътре в тунела
е нощ и мрак,
но нощта е във него
така кратка все пак,
че преди, изненадан,
да кажеш „Ах!“
и преди да те хване
от тъмното страх,
тя вече е свършила
и отново е ден,
и се виждат две крави
и хълмът зелен.
Котката ЗимаОтде е пристигнала точно, не зная,
и отде толкоз ласкавост взима,
но, виж по стъклата на класната стая
как търка гърба си Котката Зима.
Облачно-сива,
сънно-красива,
опашка от пушек към небето извива,
кълбо от мъгли ту търкаля, ту гали
над бели площади и бели квартали
и по къщите лази със мекички лапи,
сякаш преглежда домашни долапи,
и ме кани навънка… — Не, не, не съм глух,
госпожо-учителко, признавам, не чух
какво казахте точно, но тази Котана,
сякаш са мишки, всички мисли ми хвана
и ги понесе далеч от граматиката,
от географията и от математиката,
към пързалки, шейнички,
елени, елхички…
Котката Зима, тя ме разсея —
затуй напишете забележка на нея!
Нашата краваНашата крава е синя.
Казва се Антоанета.
Тя често се вози в трамвая,
без да си дупчи билета,
има рога и опашка,
обича стафидки и сладко,
и утре ще бъде утеха
за своите мама и татко…
Знам, че това са измислици,
но темата беше такава,
а не знаех какво да напиша,
понеже си нямаме крава.